Sofia MENAR Film Festival е кинофестивал, който запознава българската публика с културата и традициите на Близкия Изток и Северна Африка, като включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им.

Събитието представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на тези страни и тече паралелно в София и други големи български градове. Абревиатурата MENAR идва от наименованието, с което страните от този регион се определят като едно цяло – Middle East and North Africa Region.

Филма, който ме впечатли най-много е „Алжир отвисоко“ (Algeria From Above) на френския режисьор Ян Артюс-Бертран, заснет през 2005 г. Чрез изключителни кадри направени от дрон имате усещането, че сякаш прелитате над най-голямата африканска държава, преминавайки през всеки природен пояс от бреговете на Средиземноморието чак до парещите пясъци на Сахара.

Разхождате се сред колоритните сергии на пазара в медината на град Оран и сред тесните улички в емблематичната касба на столицата Алжир – оживен лабиринт от паметници, магазини и кафенета. Кадрите са изпълнени с толкова цветове и живот, че на моменти ви се иска да помахате в отговор на местните, вперили очи в снимачния дрон, а всъщност във вас… Почти усещате миризмата на кафе, смесена с острия аромат на подправките от магазините, скрити в криволичещите улички на столицата.

Вратата на Сахара – град Гардая – разположен на последните южни склонове на Атласките планини, откъдето започва прехода към пустинята. И пътешествието през Сахара… Пленителна, многообразна и на моменти дори жестока… Пустинната вътрешност на Алжир, заемаща 80% от площта ѝ… стотици квадратни километри дюни от златист пясък се издигат на 20, 30, а на места дори и на 50 метра височина.

Пустинята Сахара се е разпростряла тук с цялата си прелест и великолепие. Насред изпепеляващите пейзажи на пустинята се издига хребетът Тасили Н’Аджер, в който са открити над 15 000 рисунки и каменни гравюри от 6000 г. пр.Хр.  Някога това място е било влажно и зелено, изпълнено с живот, но днес ерозията е изваяла едно различно лице и от ловни полета мястото се е превърнало в каменно произведение на изкуството. Слънце, вятър и вода заедно са сътворили нещо, което наистина си струва човек да види – скални кули и заоблени скални блокове. Като митични вкаменени богове те се издигат над лишения от живот пустинен пейзаж на югоизточен Алжир. Гледките напомят кадри от злокобен филм на бъдещето, където човешкото неблагоразумие е затрило красивата някога „Зелена планета“…

Поемате въздух, издишате тежко и картините ви пренасят обратно на север, над десетките мостове на древния град Константин, това име той носи от 313 г. дадено му от Константин Велики. Когато става въпрос за страни, в които могат да се видят най-много и най-добре запазени останки от времето на Римската империя, то Алжир се нарежда на второ място – веднага след Италия. Прелитате над град Константин, наричан още „Плаващ остров“ заради местоположението си – застанал на два скалисти върха, разделени от каньон. Трябва да си призная, че бях запленена от този „град на орли“, който е буквално разделен на две от огромна бездна от празнота, и свързван от множество мостове.

Феноменалната разходка с продължителност 88 мин. приключва, и всички напускаме салона на Дома на киното, но живописните картини, скалистите пейзажи и аромата на подправки остава…

Не зная за вас, но аз отдавна съм хвърлила око на тази пленително място и колкото и да ми се иска да бях съпруга на древноримски император, който да я завладее за мен, съм „принудена“ да отворя сайт на туристическа агенция, за да я посетя.

Kой знае… може да се срещнем някога из пясъчните дюни, или пиейки чай в някоя крива уличка… някъде в Алжир…