Шоколадово изложение
Когато преди няколко дни, провирайки се през вече рехавият обеден трафик се отправих към Цариградско шосе, нямах ни най-малка представа с каква история ще се върна от това иначе прозаично мероприятие.
Ежегодното изложение за споделяне на опит и иновативни подходи в производствените процеси бе разположено в 6 зали с повече от 550 представители на различни сектори в хранителната промишленост.
И там някъде, из коридорите на една от залите все едно нещо ме дръпна за ръката и рязко ме спря. Цветовете! Сред цялото монотонно сиво и бяло в пространството, тук имаше огън! Отрязани житни класове! Кървавочервена българска шевица и невероятното ухание на току-що изпечен ръчен хляб!
Почувствах се сякаш съм вкъщи и само миг ме дели от белия къшей и чубрицата да се озоват в ръцете ми… Погледа ми попиваше всички цветове и аромати и почти усещах вкуса на красиво подредените питки, сладкиши и всякакви други изкушения.
И тогава го видях!
ПГ „Велизар Пеев“ – гр.Своге
Едно прекрасно шоколадово творение направено от учениците на гимназията, специално за 18-о изложение „Интерфуд и дринк“ в Интер Експо Център – София.
Най-уютно декорираният щанд, показа още много от уменията, придобити от възпитаниците от различни класове в това училище за пример.
Професионалната гимназия съществува като самостоятелно учебно заведение от 1994г., като към момента освен основна сграда разполага и с работилница, музикална стая и мултимедийна зала, учебно-тренировъчна зала и няколко лаборатории.
За патрон на училището е избран Велизар Пеев – основоположник на шоколадовата индустрия в България и създател на свогенската фабрика за шоколад, която няколко десетилетия осигурява работа на голяма част от населението в общината. Именно неговата история ще ви разкажа днес.
Защото за тези българи трябва да се говори!
Техните постижения, и то на фона на времената в които са живяли, трябва да бъдат пример за основен мотивационен урок.
Историята на шоколада
Шоколадът може да бъде наречен „храна за богове“, но всъщност през по-голяма част от своята 4000 годишна история той е прекарал под формата на горчива напитка, а не като сладко ястие. Още маите и ацтеките откриват, че шоколадът има ободряващ ефект, което ги карало да вярват, че притежава мистични и духовни качества.
Какаовото дърво цъфти и ражда плодове целогодишно. Цветовете и плодовете растат направо от стеблото и по-дебелите му клони, а едно дърво може да има над 50 000 цвята на година. Те са изключително красиви, но не притежават аромат и вкус. Именно заради това те не се опрашват от пчели. Тази задача се пада на малки мушички, които опрашват цветовете случайно. Поради тази причина само един от хиляда цвята успява да се превърне в плод.
Плодовете имат вкусна белезникава месеста част, в която се намират 30-50 семена. Пресните семена са със силно горчив вкус и не притежават специфичния аромат на какаото. Характерният цвят, аромат и вкус на зърната се придобива след ферментацията.
До 16-ти век това как изглеждат какаовите дървета, това че живеят около 200 години, но дават плодове едва на всеки 25 години, и дали са ядливи било напълно непознато на европейците.
Околосветското пътешествие на какаото
Христофор Колумб срещнал какаовите зърна за първи път на четвъртата си мисия в Америка през 1502 г. и ги пренася в Испания, която успява да запази шоколада вкусна тайна в продължение на почти век.
Но когато дъщерята на испанския крал Филип III се омъжва за френския крал Луи XIII през 1615 г., тя отнася любовта си към шоколада заедно с нея във Франция и в рамките на около 100 години той вече станал известен в цяла Европа.
Кой е Велизар Пеев
Историята на шоколадовото производство в България е свързана с един от пионерите индустриалци у нас – Велизар Пеев. Роден през 1859 година в Чирпан, учил в Пловдив и във Военното училище в София, което завършил с първи офицерски чин. Следвал в Петербургската военна академия, където се дипломирал с отличие, и бил поканен да остане на служба в руската армия. Отхвърлил предложението, Велизар Пеев бил изпратен в Тулския оръжеен завод, а година след това избухнала Сръбско-българската война. Тя станала причина да бъде призован в родината и изпратен на фронта, оглавявайки Шуменския гарнизон. След като на 31 март 1897 година подполковник Пеев е уволнен от служба, той започва да се занимава със строителство и участва в изграждането на жп линии, пътища и други.
Началото на производството
Решен да обърне изцяло посоката на своя живот през 1900г., в една почти порутена къща отворил цех за сладкарски изделия. Там започнал да пече хлебчета и луксозни бисквити, да произвежда локум, вафли и шоколад.
Усещайки, че не му достигат знания как да направи онова, за което мечтаел, година по-късно Велизар Пеев заминава за Париж. Там работи като обикновен чирак в шоколадовата фабрика „Севи Жан-Жан“. Той бил изключително любопитен и питал за всяко нещо като си носел тефтерче и записвал всичко. Това нетипично за времето поведение бързо било забелязано от околните. Те докладвали на директора, че българинът е фирмен шпионин, изпратен от конкурентна фирма на разузнаване.
Така Пеев се оказал лице в лице с директора на шоколадовата фабрика. Наложило се да обясни, че е вече пенсиониран военен, и притежава малка работилничка за бисквити, но има огромно желание да произвежда шоколад в родината си. Признанието, че в България това удоволствие е все още напълно непознато спечелило доверието на директора. Така година по-късно, Пеев се завърнал в България заедно с майстор Коломбо (някои го наричали Колумб), както и 12 други работници.
Фабрика за шоколад
Така предприемчивият българин станал и първият технолог за производство на шоколад в България. Заложил къщата си и отворил малка фабрика на ул. „Екзарх Йосиф“ в София, с наличните работници, 3 машини с 5 конски сили електроенергия, като започнал да внася какаови зърна от Латинска Америка и Холандия.
От огромна помощ била изобретената от Рудолф Линд шоколадова мелачка. Тя се превърнала в машина за правилно смесване на продуктите при правенето на шоколад. Смилала зърната на прах, към който по-късно се прибавяли захар и мляко. После следвало 24 часово бъркане на сместа, което осигурявало плътната текстура и познатия ни и до днес вкус и вид на шоколада.
По време на Балканските войни (1912 – 1913) Велизар Пеев бил мобилизиран, а по-късно произведен в чин полковник. През 1922г. изнася производството в гр. Своге – избран заради чистия въздух и преминаващата през него река. Именно нея през 30-те години ползва, за да изгради електроцентрала, която да захранва както фабриката, така и града вечер. Фабриката е национализирана на 23 декември 1947 година.
Така започнало производството на малки шоколадови изкушения. В началото българите подхождали недоверчиво към странните кафяви „сапунчета“ с леко горчив вкус, които той произвеждал, защото нямали битова култура и знание каква е тази новост.
Съпругата на Николай Хайтов – Евгения (на снимката), която тогава била на 16 години, обожавала шоколадовото удоволствие и рекламирала дървените кутии с шоколад „Дипломат“ на свойте близки. Така самите хора, станали живата движеща се реклама, на която можело да се разчита най-добре.
След като един учител от провинцията пък попитал дали шоколадът се яде с „лъскавата хартишка“ и търсел инструкции за консумацията му, българският предприемач обърнал особено внимание на опаковките. Едни от бонбоните били обвити с щамповани върху хартия национални флагове на всички държави. Който успеел да събере всички флагове, получавал килограм шоколад. Имало и малък трик – флага на Канада бил в много малък тираж.
Определено нелека била задачата му да „образова“ закостенялите вкусове и нрави на българите по онова време. Като първи производител преди когото не е имало каквато и да била традиция, на която да стъпи, не е имало и друг който произвежда такава или сходна продукция, за да улесни процеса. Хрумнало му да изпише: „Велизар Пеев – бисквити, хляб и шоколади“ на една преправена каруца, която се движела из града, за да рекламира производството си.
С времето и положените усилия все повече хора опитвали от шоколадовите бонбони и започнало масово търсене. Мълвата за сладкото удоволствие се разнесла до най-затънтените кътчета на България. Макар хората там да нямали никаква представа какво е това чудо.
Велизар Пеев скоро предприел разширение на фабриката. На мястото на старата построил 4-етажна сграда с площ 2000 кв. м и модерно оборудване. 250 работници произвеждали шоколадови бонбони, бисквити, какао, кексове и пудинг на прах.
„С игла геран съм копал“ – споделял по-късно на близките си Велизар Пеев. Както впрочем се е случвало с всеки индустриалец в България след Освобождението.
Цар на шоколада
Няколко години по-късно преобразува едноличната фирма в акционерно дружество. „Индустрия за шоколад и захарни изделия В. Пеев АД“ се управлявало от него, а след това от сина му Велизар Пеев-син.
Себеотдаването и времето прекарано сред работниците му, облечен и работещ не по-малко от тях, му извоювали реноме на най-добър български производител на шоколад. Не се забавило и международното признание на панаирите в Берн, Виена и Париж. През 20-те години на миналия век по улиците на столицата се движел нов черен закрит автомобил с рекламни надписи на неговата фирма, заменил старата каруца.
Така станал доставчик на шоколадови изделия за царския дворец, създавайки специална „Царска“ бонбониера в луксозна дървена кутия. Дори на дипломатическите приеми вече се предлагали български шоколадови бонбони. Там на въпроса на дипломатите дали бонбоните са италиански, френски или австрийски, княз Фердинанд отговарял гордо: „Български!“
Той успява да се пребори с цялото недоверие при стартиране на начинанието си. Така бившия полковник, печели уважението на банковите и бизнес среди. И скоро започва да произвежда 2/3 от шоколадовите изделия в България.
Възпитавайки любовта към шоколада сред българското население, Велизар Пеев завинаги печели прозвището „Цар на шоколада“.
Материала подготвих с помощта на Маргарита Друмева – поет, композитор и драматург и Алманаха на българските индустрии от 1926г. Част от снимките са заснети от мен в какаова плантация в Доминикана преди няколко години.
