❤️ Не си обичана така... ❤️

Свети Валентин и/или Трифон Зарезан

За празника на любовта и виното всеки прави своя избор какво му е по-близко до душата… И това избира да празнува. „Българите може да сме безделници, но не сме без празници.“ Каквото и да изберете, напълнете сърцето с добро чувство, чашите до горе и си позволете да обичате! И бъдете обичани! Тогава идва и щастието!

Намерих това стихотворение, писано отдавна, подходящо за повода.

С пожелание да се чувстваме обичани така…

Не си обичана така…

Кажи, за тебе плакал ли е мъж

под тихите акорди на пиано?!

Не си ли бърсала сълзи поне веднъж,

притисната до силно мъжко рамо…?!

Превземал ли е диво някой твоя свят,

крещяла ли си с пълно гърло?!

Оставяла ли си за миг да те взривят

и с панделка очите ти да вържат?!

Кажи какво богатство дланите ти крият,

какво неплътско може от тях да се роди?!

Да рушат е ясно, че могат, дори да убият,

но да сътворят, да изградят – кажи…?!

Смеха ти, заглушавал ли е водопади,

събуждал ли е от сън горски зверове?!

Мъж карал ли те е с очи да палиш клади…

Горяла ли си с пламък, с часове…?!

Не си навярно… Е, успех! Дерзай…

За мен любовта е дом скрит дълбоко в душата!

Да знаеш – там посаждай, там поливай, там копай…

Моята сила и слабост са там, с това съм богата!

Последно кажи-при раздяла колко често си бърсала кръв,

от дланите, от устните, по пода…?!

Не си била обичана така! От мъж такъв!

Това е! Другото не наричам любов!

Просто не мога!