Важно ли е планирането на време и има ли то почва у нас…

Напоследък битува мнението, че да планираш времето си автоматично те прави скучен педант, неспособен на спонтанност и импровизация.

Което е ужасно, ако беше вярно…

Да видим как може да се планира времето? Все пак то е единствения невъзобновим ресурс, който не може да си набавим или да съхраним за по-късно използване.

Планираме с подреденост, себепознаване и яснота в приоритетите.

Неспособни сме да планираме, когато някои от тези елементи липсват.

Голямата разлика идва и от това дали планираме само и единствено собственото си ежедневие… Или в него има забъркани и други, неспособни за контролиране елементи, като градски трафик, лошо време, други хора и т.н. В тези случай на помощ идва предвиждането.

За трафика ползвам предварително изчислен маршрут от Google Maps. Той ми казва за колко време и откъде трябва да мина, за да стигна най-бързо. Важи както за шофиране, така и за градски транспорт. Дори в чужбина разчитам на това прекрасно приложение и редица пъти се е случвало да ме „спасява“ от нежелателни ситуации.

За лошото време лека е доброто настроение. Да, може да си вземем чадър и топло палто, но усмивката определено сгрява повече, и според мен е задължителна.

Все още нито един учен не ни е обяснил как обаче да предвидим другите хора, когато те са част от плановете ни. Дори ако взаимстваме от китайците, че за да има договорка, това гласно да се повтори по три пъти от всяка страна, пак не е ясно дали ще проработи.

Защото има точни хора; такива, които предупреждават за промяната в плановете своевременно; и такива с които никога нищо не е сигурно. Ето тези от третия тип са най-изнервящи. Те са способни дори да те откажат от живота. С тях има един единствен метод за справяне – да им се отвърне със собственото им поведение, при това мигновено. И с постоянството, с което те самите процедират.

Аз лично съм голям фен на това да ми е подредено и планирано ежедневието. Това ми внася яснота и по-лесно мога да преценя кога, какво да правя. И тук не говоря за работния ден, а за всяка дейност извън него.

Когато зная колко неща имам да свърша и те са позиционирани във времевата линия по приоритети, зная и колко време имам за вършене на глупости.

За да планираш времето си първо трябва да си „откраднеш“ такова. Защото изключвайки часовете за сън и работните часове, всички останали са тези, които реално са наши.

 

Как „крада“ време за себе си?

 

  1. Подреденост

Всяка вещ в моя дом си има място, специално отредено за нея. Това да преценя кое къде да седи бе едно от най-бавно взетите решения, когато се нанасях в жилището си. Защото веднъж заела своето място вещта се взема, ползва се и се връща пак там. Така никога не се налага да я търся и подреждам. Толкова е просто и същевременно ми спестява адски много време.

Личния ми рекорд за приготвяне за излизане – с къпане, обличане и гримиране е 16 минути. Всичко в банята е там, където му е мястото, гримовете също. Когато нещо свърши, например шампоан или душгел, това се добавя като бележка в телефона в момента в който си подсуша ръцете. Така имам винаги актуален списък за пазаруване.

Навика да си подреждам вещите ми позволява и много бързо да вземам решение какво да облека – на едно място са панталоните, на друго роклите. Често пъти дори се обличам виртуално докато си мия зъбите или съм под душа – приготвяйки се просто трябва да взема дреха и аксесоар от мястото им и готово!

  1. Себепознаване

Отделяне на време за себе си е инвестиция в здравето. Това е жизнена необходимост, точно като храненето и пиенето на вода – нещо задължително. Също толкова важно е и себепознаването. Когато сме наясно къде и с какво губим времето си сме по-способни да нанесем корекции.

Когато знам какво ми се яде – не губя 10 минути да разлиствам менюто, знам какво ми се пие и директно поръчвам, влизам в магазина, когато знам точно какво трябва да купя, набирам телефонен номер, когато предварително знам какво да кажа или попитам. Добре е да бъдем реалисти и да си знаем възможностите.

Всеки ден синхронизирам някоя „задължителна“ задача с „разтоварваща“ ме такава. Не харесвам модерната дума „мултитаскинг“, но и тя се ползва. Докато пера си правя маска за коса, докато шофирам слушам радиотеатър (ето линк) или аудио книга ZaKnigi.com Вижте още линкове за електронни книги на този линк. Хватката е да развиете навик за това – не редувайте, а синхронизирайте.

В съвременния свят техниката много помага за това. Влюбих се в таблета си, на който гледах любимия сериал, след като започнах да го разнасям в кухнята, докато мия чинии, на терасата, когато простирам навън, в спалнята, докато сгъвам пране…

Ползвам Bluetooth слушалки за разсейване в моментите в който мога да правя още нещо с ръцете си (докато гладя, чистя, пазарувам) и така досадните ежедневни дейности минават неусетно.

Благодарение на прекрасния си ултрабук мога да довърша служебната справка, списък, набиране на данни и друга механична дейност от шезлонга в СПА центъра или любимото кафене. Не мислете, че във вашето ежедневие няма възможност за подобно съчетаване. Просто се замислете.

За да има положителен резултат обаче, първоначално комбинирайте само „мисловни“ и „механични“ дейности. Експериментирайте със себе си, едно ще ви се получи, друго не. Така ако общо взето установите кои са неприятните за вършене неща, може да си изобретите начин те да не докосват съзнанието ви. И да се насладите пълноценно на всяка друга предпочитана дейност.

  1. Яснота в приоритетите

Във всеки период от живота ни едни неща ни се струват по-важни от други и следва да им се отдели повече от времето ни. Но дали това са наистина важните неща? Служебните задачи, които довършвате в извънработно време, семейните ангажименти, които роднините ви натрапват, мега-драмите на приятелите, които неусетно са ви „изяли“ съботния следобяд….

Добре е да отделите време за определяне на наистина важните неща, за вас самите, не за хората около вас. Това е свързано както с подредбата на емоционално значимото, така и на битово излишното. Ако са ви поканили на уикенд забавление, не отказвайте за да се занимавате с ремонта на колата. Нека не е или/или, а и….

Има как да се съчетаят няколко действия в една времева линия. Трябва просто практика и желание, още желание и още практика…

От всеки ден може да вземем повече, да бъде по-пълноценен, по-добре оползотворен. Ако сме наясно какъв искаме да бъде, ще знаем какви искаме да бъдем ние самите.