Днес е Световния ден на думата „Благодаря“ (International Thank You Day).

Още от значението й „дарявам благо, добрина, добро“ положителните вибрации карат малка част от нас да се усмихне.

Благодаря  – непреходен глагол от несвършен вид – да изкажеш благодарност е да осъзнаеш и признаеш на човека негово действие или принос. Да го дариш със своята признателност, да приемеш неговата добрина в себе си, да позволиш на доброто „да победи“. Като в онази притча, в която се разказва за двата вълка, които живеят в нас – добрия и лошия – и за тяхната вечна битка, от която победител излиза онзи, когото нахраниш. Да бъдеш благодарен и да благодариш храни добрия вълк.

За мен да си благодарен значи и да си по-осъзнат, по-изграден, по-завършен…означава да си пълен. Тук се сещам за онази недодялана, но не лишена от смисъл шега: „Няма нищо лошо в това да си пълен, страшно е когато си празен.“

Кога казваме „благодаря“ на някого?! Когато той е направил нещо за нас, когато е инвестирал време и мисъл за нас…Да! Инвестирал време – защото времето е единствения ресурс, който не само е ограничен, но и не може да се пести и съхрани за по-късно ползване. Отделеното време на някого за нещо свързано с нас е безвъзвратно изгубено, дали ще кажем „инвестирано“ зависи от нашата ответна реакция. И именно тук е момента да осъзнаем простия факт, че това отделено време и мисъл заслужават поне признание, ако сме способни и осъзнати – и благодарност.

Кога на нас казват „благодаря“?! Кога ли? Ами когато сме заслужили! Когато сме излезли от собствения си егоистичен свят и сме положили усилие да направим нечий друг свят по-добър. Когато сме напуснали черупката на собствените си мисли, и сме погледнали друго същество, взирайки се в неговия свят. И сме направили нещо за този свят. Отново опираме до предприето действие. Както обичам да казвам: „Не боли да сме добри“, но е невъзможно да сме добри, ако ни мързи.

Наскоро ми развиха една теория за тези действия, които визирам – „не правя нищо за никого, за да не му се бъркам, да не му навлизам в личното пространство, така е най-добре…“ Нима?! Бездействието също е вид действие… „Без“действие – хващам се за „без“… Без да действам, без да мисля, без да полагам усилия, без да бъда добра…така храня онзи, „лошия“ вълк… И не се питайте защо чувате думата „благодаря“ все по-рядко, никой няма да ви благодари за нещо, което не сте направили…

Умишлено не давам примери, не е и нужно…Четейки това, предполагам всеки от вас е визирал поне една случка в живота си… За себе си ще кажа, че съм благодарна на мястото от което идвам, защото там ме научиха да не ме мързи…

Бъдете благодарни и достойни да ви благодарят на вас…