Стихотворението „Не искахте, но вземахте…“ ни накланя да търсим собственото щастие вън от другите и вътре в себе си. Пренасочвайки неоценени усилия и претърпени лишения, в очакване на по-добро…
Идвахте и си отивахте, а аз оставах,
ревностно пазех ви даже съня…
Не искахте, но вземахте, защото давах,
с парченца от душата си ви засищах глада…
И всеки път се връщахте за още,
жадни, алчни, по-зли от преди…
Ходещи сенки – и денем и нощем,
защо ли ви давах от мойте очи…
Обърнахте душата ми на въртележка,
и смеха ви будна ме държа…
Търпях и никога не казах, че е грешка,
а трябваше сама да продължа…
Идвахте и си отивахте, а аз оставах,
загледана във вашите следи…
Не искахте, но вземахте, защото давах,
така прескъпо платих си всички мечти…
Сега избягвам сенките и мрака,
страня от вас като дявол от тамян…
Зная, че доброто някъде ме чака,
за да върне обратно лика ми засмян…
07.02.2020
0:24ч.
Прочетете още… „Любов“
