Вселена

Протягам ръка – има ли кой да я хване,

за нов живот и ново начало…

Сълза се отронва, дали сама ще остане,

или ще рукне река най-печална?!

И се взирам в небе и съзвездия,

и чакам дори най-тихата вест…

Броя песъчинките по всички крайбрежия,

за всяко търпение това си е тест.

Лягам и ставам с мисъл за тебе,

душата ми няма минутка покой…

Всички казват: „Въпрос е на време“,

но не знаят как се възпира порой…

Протягам ръка – има ли кой да я хване,

нима без сили докрай ще вървя…

Създадох вселена – дарявам я на който остане,

за теб е – ти само ела…

22.12.2021 21:47ч.