Как един вирус ни мотивира да шием
По света върлува вирус. Известно е на всички. И у нас има констатирани случай. Носенето на маски на закрити и открити обществени места в България беше задължително, после стана само по желание.
Тъй като много от нас имат еднократни, които са временна мярка, или нямат изобщо реших, че е полезно да имаме маска, която да може да се пере.
Ще ви покажа как да си ушием такава вкъщи от обикновен памучен плат. Вероятно няма да предпазва, като професионалните, но в крайна сметка все е нещо. Истината е, че направих един експеримент, които видях от това видео:
Вижте останалите видеа, в които стъпка по стъпка показвам как да си ушием сами маска от плат вкъщи. Не претендирам това да е най-добрия и удобен модел, както и че това е най-качествената изработка. Но се забавлявах докато шия и определено има какво да уча още по заснемането на подобни видеа – тези са ми първите, които правя.
В част 1 показвам как се крои плата по шаблон, който нарисувах и изрязах от съвсем обикновен картон. Размера му може да варира в зависимост от пропорциите на лицето. Направих дори за детенце. Ползвам шевна машина, но в краен случай може и на ръка.
В част 2 показвам как съединяваме отделните части – те са 4 еднакви. Попадала съм на идеи за пълнеж от нетъкан текстил и вата, това е въпрос на личен избор и възможност. Ако имате и желаете да го добавите може просто да го вмъкнете в маската преди да я затворите от страните на ластика.
С увеличаването на ушитите бройки стигнах до извода, че е по-лесно ако на централната част се сложат декоративни шевове, както е на снимките:
Тези декоративни шевове улесняват работата при налагането на двете части и истината е, че придават по-добра стабилност на конструкцията и естетическа завършеност. Определено по-красиво се получава в края на варианта.
За да легне извивката по-добре е хубаво с ножичка да прорежете плата на равни интервали в най-извитата част, както е на снимката.
Това разбира се изобщо не значи, че ако не го направите маската няма да ви се получи. Показвам го, за хората, които имат свободно време и им е интересно да поекспериментират.
Ще си улесните шиенето, ако разгладите централния шев с ютия, нещо за което нямах време докато снимах видеата. Разбира се, това също не е задължително.
В част 3 показвам как се затваря ушитата маска с декоративни шевове по цялата дължина. Там се вмъкват и ластиците, с които ще се прикрепи към лицето.
В последната част 4 правим проба на готовата маска. И макар да е с възли, заради лошото качество на ластика, който успях да намеря – все пак е готова за носене. Отне минути…
Ще кача и една снимка, която зная, че ще ви разсмее, защото по нея е писано като от дете във втори клас. Но в полунощ (когато се сетих все пак да напиша и някакви размери) имах сили само за толкова. Всеки може да прецени по себе си, или близките си, защото размерите са примерни.
Видеото заснех с втората ушита маска, защото първата побързах да сваля на един прекрасен, възрастен съсед. За него ще ви разкажа отделно, защото доста български млади мъже не могат да му стъпят и на малкия пръст по кавалерство и добрина. Той ми припомни позабравените жестове на джентълменство и елементарна човещина, такава рядкост между бегло познати в наши дни.
Ще завърша с една лична история. И с един голям въпрос. Майка ми ме научи да шия преди да вляза да уча „Моделиране и конструиране на облекло“. И ми харесваше… От гледна точка на годините обаче имам питане. Искам да попитам учителката си по практика в гимназията, която едно време ми писа четворка (и ми свали общата оценка на дипломата) ТОЛКОВА ли беше важно да НЕ ползвам бръснарско ножче, а разпорвач докато шия?! Защото бяха големи скандали за това… Явно е било безмислено демонстриране на авторитет, а може и да е било с изкривена възпитателна цел…
Някъде, някой беше казал, че покрай нас има два типа хора – на които да подражаваме и такива каквито никога да не бъдем. Всеки от нас прави своя избор ежедневно. Без значение от средата, от която идва и тази в която живее…
Най-важното е да о/станем по-добри… Въпреки всичко и всеки…
