Една от причините да реша да създам този блог е осезаемо настъпилата напоследък липса на задоволяване на нуждата ми от комуникация. На всякакво ниво, по всяка тема и време… И както често казвам – хората сме социални животни, имаме нужда от общуване, или поне аз имам… в голямо количество… Или както го нарича една приятелка – „намери начин да си лекуваш логореята“.
С годините приятелите намаляват, познатите – също. Седим на една и съща маса, а сме си чужди. Никой нищо не споделя, всеки се затваря в себе си, започнахме да ходим по психолози, защото спряхме да комуникираме помежду си. Тъжно, но факт. Ето, стигнахме ги американците.
Аз обаче не съм привърженик на „всеки да се спасява поединично“! Вярвам в топлината и добрината в хората, просто вече са нужни повече усилия за да се покажат.
Затова ще си създам вселена, която да помага, когато с каквото мога. „Къде със съвет, къде с укор“ са казали хората. Това мисля да бъде място, където да споделям свойте открития, които улесняват живота ни – били те житейски мъдрости, разсъждения и изводи, или съвсем практични неща нужни ни в ежедневието.
Чувствайте се поканени в моя свят.
