Коя съм аз ли?

 

Една от многото, сред многото…

Не съм скромна, тиха и набожна;

не съм свита;

не крещя, но рядко ще ме чуеш да шепна;

мразя да ставам рано и не заспивам лесно;

често будувам, защото мислите ми не ме оставят на мира (затова пък имам винаги

готов отговор на всеки въпрос и решение на всеки проблем);

имам хронологична памет и триизмерна ориентация;

персонализирам отношението си към всеки индивид и бягам от обобщаване;

притежавам уникална ирония и хаплив сарказъм;

смея се – на себе си, на клипове със смешни животни и на хора лишени от мозък;

владея богата палитра от емоции, но най-често ползвам базовите – тези, които създават

чувства;

падам, ставам, продължавам;

не съм инат, но не спирам, когато имам цел;

не чакам на опашки, но имам дяволско търпение, когато реша;

когато поискам нещо, го искам веднага – и съм готова да „изкопая асфалта“, за да го получа…

 

Аз съм мозайка от хаоса на всяка мисъл, която съм имала;

търсеща пристан от всяка буря, която съм виждала;

дарявана от всяка душа, която съм срещала

и поучена от всяко добро, което съм правила…