„Хората не могат да дадат право на силата и са дали сила на правото.“ — Блез Паскал

Вечния опит на прилагане на доброто и справедливото. За това изкуство се бори правото. Завързаните очи на Темида се опитват да стигнат до истината без предразсъдъци. В древността Темида е изобразявана без превръзка на очите. Тя не се нуждаела от нея, тъй като била способна да вижда в бъдещето и миналото, както и от меч, защото като богиня представяла общото съгласие. Съгласие за добруване в синхрон с правото на всеки член на обществото да бъде чут. Именно тази е и целта на Националните правосъдни награди – да поощрят българските юристи, които всекидневно търсят тази истина.

Всяка година от 2013 насам това събитие се осъществява с подкрепата на адвокатските колегии от цялата страна, Нотариалната камара, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на медиаторите в България, Асоциацията на жените-адвокати, Асоциацията на синдиците и други. И тази година юристите посветиха традиционния си бал, на който се раздават Оскарите за правосъдие, на благородна кауза.

На тазгодишните Националните правосъдни награди, провели се в края на миналия месец, чрез търгове за продажба на картини на известни български художници и томбола, служителите на Темида събраха най-голямата сума досега – 19 000 лева, които бяха дарени на четири деца с церебрална парализа, присъстващи на събитието заедно с родителите си.

Аз обаче искам да ви разкажа за една по-специална среща. За един невероятен, магнетичен и изпълнен с доброта адвокат от Велико Търново, с когото се запознах на събитието. За мен е огромна чест да ви разкажа повече за адвокат Йордан Минчев. Защото за такива хора, трябва да се говори!

Йордан Минчев е роден през 1928г. в село Климентово и на 6 ноември отпразнува своята 91-а годишнина. Той не само е живата легенда на адвокатското съсловие на Велико Търново, а и най-дълго упражняващ професията си юрист в страната. Неговото финно чувство за хумор, жизнерадостност и духовитост са за завиждане, повярвайте ми!

Той завършва първия випуск у нас с 11-и клас, като показва и завиден афинитет към химията. „Тогава обявиха, че се открива специалност „Индустриална химия“ в Техническия университет в София. Бях решил да уча там, но разбрах, че са се записали над 100 столичани с отлични дипломи и кандидатствах в Софийския университет „Химия“, „Физика“ и „Право“. По специалноста „Химия“ бях резерва, по „Физика“ бях приет, но записах „Право“ по настояване на чичо ми Иван Минчев, който по това време беше зам.-главен редактор на вестник „Отечествен фронт“. Харесваше ми юридическата професия, но имах слабост и към журналистиката“, признава той. След дипломирането си, в казармата бил рамо до рамо с големия поет Пеньо Пенев, с който се сприятелили и им сложили прякорите Адвоката и Стършела, заради дипломата на Минчев и статиите за вестник „Стършел“ на Пенев. Именно с него е свързана и първата му изява като защитник – Пенев бил вкаран в ареста след като посегнал на висшестоящ в казармата, след лека употреба на вино „Алжирка“. Професионалният съвет, които получил бил да повтаря единствено: „Нищо не помня, освен, че пих много вино!“

След казармата карал стаж в Окръжния съд във Велико Търното, като служебната му карта е с дата 16 февруари 1956 и вече 62 години упражнява професията си. До ден днешен работи на пишеща машина „Ерика“ от 1958 година, и всеки лист от нея е разпознаваем в администацията на съда. Навремето се явявал на по 10 дела дневно и то в 2-3 различни населени места в района. Сега работи по около 40 дела, обучава стажанти и твърди, че не е забравил нито едно от знаковите си дела в годините. Когато не е затрупан с дела се отдава на кулинария и пътешествия, като последното му пътуване е било преди броени месеци в Албания.

Етиката и традициите са сред основните принципи, които е следвал и не е прекрачвал никога в дългата си кариера, сподели той. Нито материалните облаги, нито робуването на властта могат да бъдат оправдания за тяхното нарушаване. За да се върне доверието на обществото към юристите у нас, системата трябва спешно да се освободи от всички възможни форми на корупция, колкото и клиширано да звучи това.

За предстоящите празници пожелах на Йордан Минчев да продължава да бъде все така здрав, жизнерадостен и успешен, и искрено благодарих за подареното време, в което разговарях с него, защото мъдростта на опита е опияняващ.