Парк Сама, Каталуния

Всеки човек има право на щастие. И е длъжен пред себе си да намери това, което го прави щастлив. Пътуванията за мен са енергия, която ме зарежда като ядрено гориво. Те са същински прилив на щастие, който утолява жаждата на всичките ми сетива.

При подготовката за последното ми пътуване до Барселона, потърсих какво друго може да се види в района. Бях твърдо решена да намеря нещо, което да ме накара да се почувствам като откривател. И го намерих! На 120км от Барселона и 24км от Тарагона, между симпатичните градчета Камбрилс и Монбрио. Една лятна резиденция, построена от Салвадор Сама, маркиз Марианао през далечната 1881г. из която искам да ви разведа днес.

Парк Сама

Parc Samà е историческа градина от 14 хектара на открито с повече от 2 км пешеходни алеи, заобиколени от лозя, маслинови и бадемови дървета. Стигнахме до нея с немалко усилия, защото липсваха табели и каквато и да била реклама. Дали си заслужаваше усилията – преценете сами.

Това съчетание от градина с памет, средиземноморска овощна градина, поетична гора и меланхоличен дворец е дом на повече от 1500 екземпляра от растителния и животински свят. Мястото е изключително живописно и има романтична атмосфера в колониален дух.

Историята на парка

Салвадор Сама е маркиз, сенатор и два пъти кмет на Барселона, съветник в Хавана и сенатор за Кралство Испания в Куба. През 1881 г.  той решава да създаде място за почивка, което връща спомените към пътуванията му. Описва го като „Пейзаж с памет“. Така възлага изграждането на ваканционен дом на архитекта Йозеп Фонсери и Местре – съмишленик на Антони Гауди (роден в съседния град Реус) с когото работи и по изграждането на Градският парк на Барселона, наричан още „Парк на Цитаделата“.

Поръчителят на проекта, изненадвал със своята чувствителност и изобретателност, като за аристократ от неговия ранг. Той искал пространството около лятната му вила да е пълно със символика – истинско отражение на духа, природата и изкуството.

Натрапчивостта на Маркиз Сама да постигне естествена хармония в парка е илюстрирана от анекдота, който обяснява как той е наредил да не се помитат падналите листа, а да се вземат с ръце. Целта била да се избегнат щети по почвата и чакълестите пътеки. Всъщност той обикновено изпълнявал тази задача сам.

Желанието да се пресъздаде усещане за горещата Куба, симетричната Франция, романтичната Англия, тихата Азия и класическата Гърция, се продължава от наследниците му и до днес. Те поддържат парка с много грижа и почит към красотата на природата.

Парка е дом на птици, бозайници и влечуги. Сред тях са 6 вида папагали, 5 вида патици сред които и индийска бягаща патица, пауни и защитени от закона порода фазани.

Може би заради горещата част от деня, в която се разхождахме, не успяхме да видим елените и сърните, но пък направих това видео на препичащи се костенурки. Те са под закрилата на Центъра за възстановяване на земноводни и влечуги на Каталуния, с които парка работи по програма за опазване на вида.

Езерото

Площта на езерото, което виждате е около един хектар. Определено то бе най-красивата част от парка, според мен. В него има изградени 3 островчета, свързани с циментови мостове под формата на стволове на дървета. По средата на езерото има наблюдателна площадка-беседка, от която се откриват красиви гледки във всички посоки. Почерка на Антонио Гауди вече е осезаем – бил е едва на 19 години, когато е поканен за консултация по проекта от водещия архитект Йозеп Фонсери и Местре.

Време за снимки

Имахме щастието да посетим парка в момент, в които не беше пълен с туристи. Това ни даде възможност да му се насладим, да го изследваме и разбира се – да направим много снимки. И тук ще разкрия една моя „тайна“ – всеки път, когато мога проучвам предварително местата, които ще посетя и избирам подходяща дреха за снимките там.

За тази снимка ползвахме изкуствена пещера, създадена на един от островите в езерото. Цветовете в изображението са подсилени чрез програма, поради разликата в осветяването вътре в пещерата и пейзажа отвън. Това правя от телефона, с които са заснети всички снимки, или по време на самото заснемане или по-късно.

Предварително бях разгледала сайта на Parc Sama, и избрах червения цвят за да контрастира на пейзажа. Прекрасното време, птичите песни, красотите на които се нагледахме – цялостната атмосфера ни създаде приказно усещане.

Поразителен е труда положен да се създаде и поддържа подобно място. Освен всичко останало, парка е дом и на лавандулови полета, маслинови гори, лозови масиви и дори – на Зеленчуков лабиринт.

Зеленчуков лабиринт

Подобни растителни лабиринти стават хит през 19 век, като първоначално са създадени за красота и забавление. Идеята на този в Парк Сама е да задоволи любопитството на малките посетители към зеленчукопроизводството. Под формата на разходка всеки малчуган може да разбере как се отглеждат различни плодове и зеленчуци.

Посетители

В миналото из градините на Парк Сама са се разхождали кралски особи като Алфонсо XIII и Кралица Виктория Евгения, племенница на българския княз Александър Батенберг. Те също останали очаровани от имението, което разполагало с конна база и уникална колекция от карети, считана за най-добрата в Испания.

От 10 000 посетители през 2016 г. до 115 000 посетители през 2019 г,  парка продължава да завладява туристическия пазар на курортния район на Коста Дорада и област Каталуния. И определено си заслужава времето, което отделихме, за да му се полюбуваме.

Може да комбинирате почивката си в района с посещение в парка. Тук слагам връзка към сайта на Парк Сама. Входа за възрастни е 10 евро, за студенти, деца до 16 години и пенсионери – 6 евро. Предлагат и семеен билет за вход, който е за 2 възрастни + деца 7-16 години и е 26 евро.

Може да видите и статията ми за Валенсия – цветна и звучна