Драма
За да ме чуеш, ще започна да шептя,
тихо, бавно, като падаща мъгла…
Ако съм студена е защото вътрешно кървя,
и погледа ми реже като счупени стъкла…
Кръвта изтича от месеци по пода,
а ти заобикаляш мокрите петна.
Да дишам вече трудно мога,
но кой ли го е грижа за това…
От думи вече виждам – няма смисъл,
живец не ми остана за това…
В своя свят така си се улисал,
че не виждаш в очите ми смъртта!
И не говоря, вече даже не шептя…
Не знам дали си тук, или те няма…
Пламъка в очите финално изкрещя…
Събудих се! Сънувала съм чужда драма…
02:40ч.
01.11.2019
