Коледа през Април
Зная, че по празници стават чудеса. Така съм чувала. По Коледа. Е, сега е Април, но за мен е Коледа! И се вълнувам много повече, защото хората, които ме познават знаят, че празниците и всеобщата еуфория не са за мен. Човек може да бъде щастлив всеки ден, често пъти дори без причина. Сега обаче има причина! Има цели 50 причини.
Работя над нещо от няколко месеца. Бих казала „подготвям проект“, но хубавото е, че не го чувствам като отмятане на някаква задача. Начинание от онези, които трябва да завършим, защото… сме ги започнали и няма накъде…
Дебат „За“ и „Против“
Началото бе колебливо. Поставях се на всеки стол, като във виртуална група дебатьори. Когато започнах да обмислям идеята си в детайли си казах „Ще пробвам, пък … каквото стане!“
И сега, когато я реализирах, се вълнувам не по-малко отколкото в началото. Защото идеята ми всъщност разрешава проблем. Виждате го всеки ден – в условия на извънредно положение – още по-често.
Семейство, близки и приятели, които не си говорят, защото са погълнати от телефоните си. Смеят се на шеги, който мрежата им показва, но се смеят сами. Покажат си картинка, изпратят си виц – кратка комуникация. Често пъти без отговор и обратна връзка. Чата смени разговора, обаждането – срещата на живо. Ще кажете – динамика на ежедневието – не, личен избор, облечен в оправданието „Много съм зает“.
Наблюдавам колко щети нанесоха социалните мрежи – разговорите на живо почти изгубиха стойност и тежест. За да бъдеш „промяната, която искаш да видиш в света“ понякога просто трябва да дръпнеш чертата на минуса и… да го направиш плюс.
Запълване на липси
Липсва ми блясъка в очите на хора, завърнали се от пътуване, които искат да разкажат как е минало, защото емоцията е била абсорбирана от качените вече в мрежата снимки.
Липсва ми нетърпението в речта, да се сподели нещо ново, защото човека отсреща вече го е гледал и не е интересно да го преразказва.
А има толкова позабравени моменти, толкова скъпоценности в нашите спомени, които чакат да бъдат открити отново. Да бъде изживяна емоцията отново… Да бъде споделена с близки хора…
Така се родиха „Предизвикателствата“ в една настолна игра. Игра, която да ни събере отново и да даде възможност да се посмеем… дори на себе си. Игра, която няма да ни изолира от скъпоценните ни телефони, напротив – да ги направи помощници, наша виртуална памет.
Защото света се променя и ние се променяме с него. Което обаче не значи, че трябва да се изолираме в компанията само на виртуалния свят.
Така се родиха Смартфон карти за игра „Master Phone” – иновативна игра за хора, които искат да се забавляват, ползвайки смартфоните си.
50 карти с “Предизвикателства“ в кутия. Всяка карта от тестето дава указания на играчите да намерят, покажат, създадат или направят нещо с телефона си. Да си припомнят коя е първата снимка в телефона им, да опишат 5 свой качества с емотикони, да покажат най-красивия пейзаж, който са снимали и да се посмеят – заедно.
Ако ви е интересно вижте на линка повече за играта. Разкажете ми какво мислите за нея, и дали според вас е интересна. Ще се радвам да споделите вълнението ми…
