Да се видим на по чаша вино

Всяка покана включваща вино е изкушаващо предложение, което рядко бива отхвърлено. Особено ако е в знойна лятна вечер на открито в добра компания или в романтичен формат пред камина, докато света е покрит със снежна пелена.

Поводите за събиране са също толкова многобройни, колкото са и вината, техните купажни разновидности и всички видове „гъдели“ като храни и места, които вървят редом с тях.

Реших да говоря за вината след прекрасно изкараното време в една магическа винарна, разположена в самите поли на Стара планина, само на няколко километра от град Сопот – Шато Копса. За разцъфналото в сърцето на Розовата долина шато ще ви разкажа съвсем скоро. Сега нека поговорим за вино…

Малко история

Историческото начало на виното и най-ранните археологически доказателства за производство на вино от грозде са намерени в Грузия (около 6000 г. пр. Хр.), Иран (около 5000 г. пр. Хр.), Сицилия (около 6000 г. пр. Хр.) и Гърция (около 4500 г. пр. Хр.).

Благодарение на финикийците то достига и до земите, които в последствие ще се превърнат в истинската му родина – Италия, Франция и Испания. По това време се приема за нормално виното да се пие смесено с билки, подправки, мед и често пъти разредено с вода.

По-късно, по време на Ранното Средновековие църквата е важен участник в обществено-политическия живот и тъкмо на нея виното дължи оцеляването си през този период. Тръгващите на поход рицари-кръстоносци завещават земите си на църквата и така тя се превръща в най-значителния собственик на лозови насаждения в Европа, полагайки основите на идеята за качествено вино. Именно монасите са тези, които поддържат лозовите терени, парцелират и ограждат земите и създават нови лозя.

Шампанско

Забавна история дава началото на производството на едно по-специфично вино, превърнало се в синоним на лукс и ексклузивност. В северната част на Франция, областта Шампан, бенедиктинския монах Дом Пиер Периньон се опитал да спаси лошата винена реколта, като добавил към стандартната производствена технология още захарен сироп. По-късно вече бутилираното бяло вино започнало да кипи. За да спаси положението се опитал да пресипе гроздовата течност в шишета с подсилено дъно и да завърже тапите с тел. След време, отпивайки от новополучената смес, монаха явно погледнал на дефекта като ефект и извикал: „Елате бързо, аз пия звездички!”.

Когато кралят опитал неговата експериментална напитка заповядал да го обезглавят. Спасила го кралицата, която изключително много харесала резултата. Така денят 4 август 1693 г. бил описан от кралските хроникьори като рождената дата на новата напитка, останала в историята като шампанско.

Ето още няколко интересни факти за виното

  1. За производството на една бутилка вино са необходими около 600 зрънца грозде.
  2. Виното е без мазнини и не съдържа холестерол.
  3. Термина „Първи нос“ се свързва с първите седем секунди от помирисването на виното и възможността да разгадаете тайните, затворени в бутилката, които течността е криела.
  4. Англичаните първи започнали да запечатват винените бутилки с коркови тапи, защото той не пропускал кислород, но същевременно виното взаимодействало с въздуха филтриран в самия корк.
  5. Направено проучване установява, че антиоксидантите, намерени в червеното вино, биха могли да потиснат растежа на бактериите, които водят до появата на акне. Ето един от начините, по който може да направите вашата кожа да изглежда добре.
  6. В Япония можете да отидете в спа център и да плувате в басейни, пълни с различни напитки, включително чай, кафе, саке и вино. А на Свети Валентин – дори в басейн от шоколад. Идеята е да получите някои от антиоксидантните ползи и върху външната част на тялото.
  7. Първата стъклена бутилка с вино датира от 325-350г.н.е и е открита в Германия.
  8. Отново в Германия е произведено и първото в света деалкохолизирано вино, през 1908г от Carl Jung. То може да се намери и в България – http://carljungwinesbg.eu/
  9. Традицията да се чукат чашите при наздравици е от времето на древна Гърция. Домакинът е трябвало да отпие първи от чашата си с вино, за да покаже на своите гости, че не възнамерява да ги отрови. При сблъсъка на чашите виното се разлива от една чаша в друга и това успокоявало всички.
  10. Под термина „на стайна температура“ се е разбирала типичната за обитателите на средновековните замъци температура, която е била около 15-17 градуса. Тя е жизнено важно условие за качествата на алкохолната напитка.
  11. Вино се произвежда в целия свят, но винените райони в държавите ги определяме като такива от „Нов свят“ и „Стар свят“. Държави като САЩ, Австралия и Чили са част от „Новия Свят“. Те са сравнително по- млади във винопроизводството. Методите, които използват при етикетиране ги отличават, тъй като използват сортовете лозя, а не регионите върху етикетите. Към  „Стария свят“ принадлежат Италия, Франция и Германия – региони с дълга история във винопроизводството.

В началото бе… хълма…

Като човек с неголеми познания по лозарство и винопроизводство, си спомням една златна фраза, която винаги ме е спасявала заговори ли се за вино: „Хубаво вино става от лози расли на хълм! Да е трудно!“ И едни от най-хубавите вина, които съм пила са всъщност от хълмисти региони. Освен европейските първенци в класацията по най-голямо производство не бива да се пропускат и държави като Аржентина, ЮАР и Иран.

Скоро ще разкажа и малко за комбинирането на различните вина с храни и плодове, протокола за консумация на вино и малко познати факти от историята на белите, червените и пенливите вина.