Ще ви разкажа за една нестандартна красота, която посетих през може би най-красивия сезон за околността – есента. Това наистина е място като никое друго. Тук се чувствате като сред творения на Антони Гауди, скрити в дълбоките Родопи, с лек елемент на оцеляваща реалност и военни камиони.
Непоканен, но добре дошъл
Когато връхлетях на паркинга и се огледах реших, че съм объркала мястото или картата ме е подвела. Приближаващ мъж ми подвикна „Ама какво си мислите, че правите?“, а аз спокойно, с усмивка отговорих: „Захождам, за да паркирам в редицата“ и добре, че беше усмивката… Оказа се, че съм влязла в двора на съседната къща, обясних какво търся и господина ме упъти.
И да, всяко магическо място има нужда от поддържаща магия, каквато в случая се оказа ремонта, който правеха и това беше причината да е затворено. Собственика ми обясни, че ако се бях обадила щяха да ми кажат, че не работи – да, ама така нямаше да мога да го видя (затова понякога е добре, че не се обаждам).
Сега имах страхотната възможност да го разгледам без да безпокоя никой. Вероятно ако бях дошла през някой от летните месеци щях да заваря компания около лагерен огън. Представих си разговори под открито небе, лека мелодия от струни на китара, заразителен смях…
Любовно послание
Продължих с разходката си и се спрях пред военен камион – перфектен за сцена от „Живите мъртви“ или голям брат на красивите автомобили от Куба. Със сигурност идеята на ландшафтния инженер е била друга, но военните елементи бяха навсякъде. Никога досега обаче не ги бях срещала в комбинация с толкова любовни послания. Сякаш това беше място за оцелели след любовна война. Или готвещи се за такава…
Сред огромната поляна, превзела сякаш половината хълм имаше отделни кътчета за отдих и почивка, като малки любовни оазиси. Не си представяйте нагласени за снимка места обаче. По-скоро станали сутринта сте си дръпнали кресло, за да сте на слънце, и усетили топлите лъчи, останалите са ви заобиколили с другата мебелировка. Оформен кът по усет на вибрации и усещания. Симбиоза на духа и материята.
Никой не ме е молил да разкажа за това място, както и на никой не казах, че ще го направя. Споделям го сега с вас – преценете сами, дали ще го усетите като ваше и ще се припознаете в някоя от красотите му. А те не са за всеки. Това е клуб за социални контакти за арт личности, място за частни партита, събития, джаз вечери, кулинарни експерименти… За всичко различно!
Глина и слама
За изкуството в хората или за хората на изкуството, всеки детайл от интериора тук ще пожелае да се вмъкне в галерията на телефона ви. Дори името на клуба – cob (натурален материал в строителството, съдържащ глина и слама), добре може да ви ориентира за някои от елементите, в които ще се влюбите.
Направих съпоставка с Антони Гауди, когато видях къщата от глина, която беше и причината да потърся това място. Оказа се, че тя е вдъхновена от арабската традиционна архитектура, но е изпълнена с иновативна строителна технология. Вдъхновението на домакина ескалира с всеки изгрев, затова не очаквайте всичко да е статично… тук градивността има собствени закони.
Напролет позвънете и може би ще се намери арт събитие, което да се окаже претекста да замръкнете покрай огъня, или да се събудите в прегръдката на любовната поляна на Cop camp Club.
