Музеят на минното дело в Перник

След като ви разходих из най-новият музей открит в София – Музеят на илюзиите

е време да ви покажа и един от най-неочакваните и любопитни музеи на България. Той се помещава в истински рудник – експозицията му е разположена в част от подземна галерия.

Музеят на минното дело в Перник

Наричан още „Града на черното злато“, и това изобщо не е случайно. Цялостното развитие на този промишлен град е тясно свързан с минното дело. През 1891 г. е приет законът за мините и е открит първият рудник за въглиша на „Държавна мина Перник“. Покрай него са построени и първите минни сгради, жилища за работниците и складове.

Града на черното злато

Най-простото обяснение за възникването на въглищата е, че през древните времена, когато земните недра още танцували и някъде изригвали, а другаде хлътвали, много от знойната растителност била затрупана. Останали без кислород, притиснати от пластове глина и пясък или залети от вода, растенията се овъглявали. Различните видове въглища са на различна възраст. Специалистите обясняват, че лигнитните, каквито били в Перник са най-млади. Те се образували преди около 74 милиона години. Антрацитните – тези, които имат блясък, са най-старите и са на около 300 милиона години.

През 1891 г. е открита и първата българска мина – „Старите рудници”, където сега се помещава музеят. Рудникът е действащ до 1966 г., когато залежите му от кафяви въглища са изчерпани и е затворен. 20 години по-късно е превърнат в музей. Идеята за създаването му се ражда, след като пернишки миньори посещават Музея за добив на каменна сол в полския град Величка. Първият тунел в мината там е прокопан през 1280 г. Оттогава насам шахтите, заедно с природните образувания (подземни езера и проходи), са разширени на обща дължина 300 км. на 9 етажа, достигащи 327 метра под земята.

Музеят по минно дело в Перник

През август 1986 г. отваря врати Музеят по минно дело. Този минен музей е единствен по рода си на Балканите. Подобни експозиции има само на още 4 места в Европа – в Белгия, Германия, Полша и Русия. Музеят в Перник по нищо не им отстъпва и е наистина изключително интересно място, което неслучайно е част от 100-те национални туристически обекта от 2013 г. насам.

Отправяме се към Перник и стигайки до огромния парк, където е и градския футболен стадион, паркираме пред Регионалния исторически музей. Присъединявайки се към други желаещи да го посетят, екскурзовода ни посреща и раздава на всеки каска.

Да влезеш в минна галерия без да си миньор

Тя е задължителен атрибут от незабравимата разходка из галериите на старата мина, дълги 630 метра. Из криволичещите коридори са разположени в ниши около 30 експозиции, които следват в хронологичен ред развитието на минното дело в цяла България. Като се започне от пресъздаването на най-старите методи за въгледобив и се стигне до съвременните машини и способи за укрепване на галериите.

Първите ни стъпки преминават през тунел, укрепен с тухли и дървени подпори – така, както е било в миналото. Усещане на преклонение пред труда на миньорите ни обзема само при мисълтта, колко време са изкарвали те тук. Първоначално и в България, и по света въглищата са се копаели и изнасяли изцяло на ръка – с ръчни колички и други ръчни съоръжения.

Коне – миньори

След 1896 г. във въгледобива започнали да се използват коне. Те били не по-малко дисциплинирани от всички останали работещи в галериите. През 1922г. в пернишките рудници са работили 350 коня. Отговаряйки за превоза на изкопаната руда, животните изкарвали часове наред в прах и тъмнина. И тъй като в мините условията на труд били противоестествени за конете, често се стигало до тяхното ослепяване. Всеки кон изкарвал не повече от няколко години под земята, след което бивал пенсиониран. Работниците се грижили за тях в специални конюшни и им засвидетелствали респект и уважение.

По цялото протежение на галериите могат да се видят различни съоръжения за укрепване и осветление. Представена е и експозиция на ползваната транспортна техника. Различни видове локомотиви и пътнически вагонетки показват прогреса в минната индустрия. Част от инвентара е и първият локомотив, вкаран в експлоатация в Мини Перник – Siemens от 1925 г. Посетителите могат да се докоснат и до автентични миньорски инструменти. В експозициите на музея са показани аксесоари и екипировка, минни телефони и апарати за комуникация, предпазни средства, самоспасители и др.

Когато дървените подпори за укрепване на галериите в процеса на развитието на рудодобива били „пенсионирани” и заменени с метални, наложило се Перник да започне да произвежда новите сплави и конструкции. Така Перник се превърнал не само в град на мините и миньорите, но и на тежката промишленост.

В предверието на всяка мина задължително имало кът с икона – за да й се помолят работниците на влизане да няма инциденти и затрупвания, да се завърнат от смяна невредими.

Българският светец Иван Рилски е небесният покровител на миньорите. Oт март 2012 г. в Подземния минен музей е поставен иконостас на св. Иван Рилски.

До входа на подземния музей е запазено вкаменено дърво на повече от 5 млн. години. Наричат го „дървото на щастието“. На влизане в мината миньорите го докосвали за късмет. Малко градове по света могат да се похвалят с подобно богатство, което е спомен за времената, много преди да се появят хората.

В музея се влиза с екскурзовод след предварителна заявка и при наличието на група между 5 и 20 души. Ние извадихме късмет да засечем сличайно и други ентусиасти. Обиколката из галериите продължава около 40 минути, а разказите на екскурзовода допринасят за цялостното изживяване.  Температурата под земята, като в пещера, е почти еднаква през цялата година, затова, ако посещавате музея през лятото, непременно носете топла връхна дреха със себе си. Каските са за служебно ползване, и идеални за снимка.

Историческият музей на Перник

В непосредствена близост до минния музей е и Историческият музей на Перник. Там се съхраняват над 50 000 експоната, сред които артефакти, открити при разкопки на средновековната крепост Кракра край Перник. В музея ще видите още праисторическа керамика, колекция от ценни икони и етнографска сбирка. Наскоро бе изложен фосил на риба отпреди 35 млн. години, намерен при строежа на автомагистрала „Люлин”.