В свят без пари
Казват, че мечтите са безплатни – е, нека помечтаем…
Мисля си какво щеше да бъде ако на никой в стария свят не му беше хрумнала идеята да измисли парите…
Ами ако финикийците или поне един от тях не се беше сетил за тази идея…
С какво щяха да търгуват следващите поколения? И ми идва един единствен отговор! С единственото, което истински притежават – себе си, своите знания, умения и следствията от тях. Най-добри в оцеляването щяха да са най-умелите да комуникират чрез себе си със света. А може би и най-добре приспособяващите се към света. И това е неразривно свързано с откриване и задоволяване на определени нужди и потребности. Може би щяхме много силно да развием интуицията си и разчитането на хората. И разбира се щяхме да сме доста по-наблюдателни от сега.
Щяхме да се храним с каквото съумеем да отгледаме, да носим дрехи, които ушием сами… И може би щяхме да имаме много по-чисти взаимоотношения от сега. Щяхме да сме искрени, защото от това щеше да зависи оцеляването ни. И мисля, че щяхме да живеем много по-отворени един към друг, защото всички карти щяха да се свалят веднага.
Нека обмислим кои от собствените си умения бихме могли да подобрим и как.
Ориентация
Има си хора, които се ориентират и такива на които това им е адски трудно. Казват, че си е ген. Аз не мисля, че е ДНК, по-скоро малко положени усилия в тази посока. Ако човек се замисли колко време ще спести да запомни дадена траектория може би това ще го мотивира да поработи върху своята наблюдателност. Аз обожавам карти – на хартия и дигитални. Дори схемите за евакуация – поглеждам я и вече знам на съответния етаж кое къде е. Още от времето с режим на тока, когато едно от малкото разнообразия бяха да разглеждаме световните атласи и карти на свещи. Идейно е да си помагаме с приложения за телефон като Google Maps и Waze (работят добре както за шофьори, така и за пешеходци).
Комуникация
Мисля че тук „правила“ няма, по-скоро „добри практики“. Водеща такава е: „Не правете каквото не искате да ви бъде направено“. Говорете с хората както говорите с близък възрастен роднина – спокойно, добронамерено и с разбиране. Бих добавила кратко и по същество. В собствената ви глава може казуса да е с обема на средностатистически американски роман, но човека отсреща не разполага с това време. Дори приятелски разговор отегчава ако съдържа всякакви абсолютно нерелевантни и детайлни подробности.
Познания
Бих добавила и умения. Определено най-интересния събеседник за компания или правене на бизнес е този, които знае как да се държи и какво да каже. Дори да е търсен само за услуга е важно да има определени качества. Тук бих включила както богата обща култура, така и специфични способности и компетенции. Освен да си тесен специалист в някаква област не вреди да умееш и нещо странично – българите си ги обичаме тези неща. А и защо не, ако това ни разширява кръгозора.
В свят, които оценява себеподобния само по личностите му качества бихме държали на други неща. И може би щеше да е по-добре. Но Вселената поради някаква незнайна причина ни създаде приспособяващи се към света. В тази реалност за да даваш трябва да имаш, а за да получаваш – трябва да даваш.
Ако финикийците бяха забравили да измислят парите все някой „тарикат“ рано или късно щеше да приравни всяко умение и вещ на нещо еквивалентно. Което не пречи да ползваме въображението си, за да си представим друго развитие. Би ми било интересно да си представя свят без пари – дали щеше да е по-чист?
