Чувство за многочисленост
Пет чанти и две ръце. Всъщност ръка и половина, защото освен багаж тя държи и ключовете, които трябва да отключат апартамента. Не всеки ден се прибира така, просто сутринта беше в друг град, после на път, на работа и сега… вкъщи. Пуска чантите на пода, завърта спирателния кран на водата, който след като наводни стълбището на блока, старателно съблюдава и включва бойлера. За да се изкъпе след около час. Час в който се захваща с обичайните семейни задължения. Да подреди багажа, да подготви прането и вечерята, да си махне грима, да нагласи отоплението, да полее цветята и да включи компютъра, за да доработи изостаналото…
Междувременно наум съставя списъка за утрешния ден – масления филтър, зимните гуми и платената зона за колата, слуховия апарат на баба си и какво свършва в хладилника. Да си запише час за УНГ, зъболекар и пратките в пощата за които и звъняха по-рано.
Едно е равно на много
Една чиния и една вилица, забравените витамини от сутринта и чаша чай. Ще допие направеното сутринта кафе, докато си поправя маникюра, защото скоро няма да стане време за сън. Едва 21:18 часа е, има още много неща за правене. Не пуска телевизор, защото в главата си има още поне 6 списъка с неща, които не трябва да забравя преди да ги е записала на хартия, в телефона си… или и на двете места.
Никога не прибира напълно посудата от сушилника за чинии и има по 6 чаши от вид, макар винаги да ползва само три – една за вода, една за кафе и една за чай. Умишлено държи по няколко чифта обувки в коридора – това и създава чувство за многочисленост и уют. Завивките и възглавниците са по две, кърпите в банята са поне десетина, от всичко по много и без да се ползва…
Докато вечеря мисли, или докато мисли вечеря – вече не е много сигурна. Погледа и обикаля – трябва да събере дрехите от простора преди да е влязла под душа и да изпие един аспирин за мускулната треска. Тук няма „разделение на властите“, няма „твоя“ и „моя“ задача. Умът начертава траекторията по която после да задвижи крайниците. В апартамента има от всичко – детски играчки, мъжки инструменти и женски джунджурии – както във всяко семейство. С тази разлика, че това семейство е различно – то е семейство от един.
Двуполово ежедневие
Всеки, който живее сам за по-дълъг период от време знае какво е. Осъвместяването на няколко позиции в една. Многопрофилност, която изморява. Станахме трудни за комуникация, защото омешахме началата си – мъжете готвят и перат, жените ремонтират и цепят дърва. Не е лошо да имаш много умения, докато не ти станат задължения. Само твой! Защото в семейството от един ти си длъжен, ти трябва да можеш да се справяш с всичко… Сам!
Може би сега е момента да вмъкна изследване на виден професор по психосоматика от Далаския университет в щата Тексас, което да придаде тежест на казаното, но … Тези размисли нямат тежест, те са признак на ужасната ми нетактичност… Това е онова нахалство, както беше казала Мария Лалева в книгата „Живот в скалите“: „да разхождам душата си гола пред хората“. Бих добавила – в поезия, а вече и в проза (все пак „проза“ произлиза от „директно, свободно“)…
Въпрос на избор
Самостоятелността, за която копнеят тийнейджърите, понякога има уродлива реализация. Пълната свобода изисква добра организация и самоконтрол, за да не се превърне в свободия. Тя изисква собствено поставени и контролирани права и задължения… Налично е адски много време за анализ на смисъла на…какво ли не… Липсва обвиняем, когато забравиш да платиш тока или да смениш летните гуми със зимни. Липсва помощник, когато носиш тежки чанти или мисли… Липсва слушател, на които да разкажеш вица на деня или злободневна история… Има липси, които се контролират с много усилия. Сам минаваш през радости и болки, през изводи и заключения, през отговорности и колебания… И може би мълчанието е един от най-трудните моменти… Часовете, в които не издаваш и звук… Това, което не ни убива наистина ли ни прави по-силни? Или ставаш самостоятелна бойна единица, без необходимост от антураж?!
Това разбира се, понякога има и плюсове. Никой не ти се бърка какво, къде и кога ще обличаш, вечеряш или правиш като цяло. В семейството от един винаги има еднинодушно взето решение за емоционално действие или пълно бездействие. Причината да преобърнеш гледната си точка за … всичко… Защото в крайна сметка, то е въпрос на избор. И като всеки избор – подлежи на промяна.
