В предишната блог-статия ви разказах за Термалното бижу на село Баня, Разложко. Бяхме се настанили на верандата на планинския чифлик сред аромат на лавандула. Надявам се да сте изпили вече кафето си, защото мисля да ви разведа наоколо.

Планинския чифлик

Ще минем покрай разнообразни лехи и оранжерии с едри домати, краставици, виненочервен патладжан, пипер, люти чушки, праз и чесън. След многообразните редове от селскостопанска продукция може да надникнем в производственото хале, за да видим как се случва консервацията. Аз обаче ще ви заведа другаде – при прасенцата. Нека първо ви разкажа какво ще видите.

Родоначалие

През далечната 1830 г. в Австро-Унгарската империя създават кръстоска на Средно-европейската дива свиня със стари породи домашни свине. Вероятно идеята е била свързана с факта, че прасетата кръстоски при угояване растат по-бързо от чистопородните. И така един прекрасен ден седмият син на римския император Леополд II – Ерцхерцог Йозеф Антон и третата му съпруга принцеса Мария Доротея Вюртембергска, получават от сръбския княз няколко свине порода Шумадия.

 

Кръстосват ги с дивите породи Bakony и Szalonta, като така се появява животно, което лесно се адаптира към най-сложните метеорологични условия по онова време. Както може да се види от снимките, представителите на новополучената порода Мангалица са притежатели на изключително гъста вълна. В друг свой материал ви разказах за още едно интересно животинче, което открих в зоокът покрай Перник – алпака. Сходното между тях двете е именно интересната вълна.

Първоначално видът е запазен само за Хабсбургското царско семейство, но заради страхотния вкус на месото става толкова популярен, че до края на XIX век е основната порода свине в Европа.

От райе до къдрица – що е то?

Тези прасенца са изключително здрави и адаптивни, като притежават доста силен имунитет. Не са никак капризни при хранене и освен всички други свои плюсове полудивите къдрави сладурковци са изключително кротки. Като малки приличат на диви глигани – на райета, като пораснат – на овце.

По незнайни причини свинете от породата са почти унищожени до 1990 г., когато общата им бройка е около 200. Тогава се създава Унгарска национална асоциация на развъдници на Мангалица с цел да се предпази видът от изчезване. От днешна гледна точка може да им благодарим за усилията. Следствие от тях през следващите 20 г. традиционната наденица Мангалица със сладък червен пипер отново се появява на унгарските пазари. Днес, макар и на малко места все пак може да се открие и у нас.

Във фермата към планинския чифлик на Hot Springs Medical & Spa Hotel  се отглеждат немалко семейства от породата, като майките с малките задължително се отделят. Всяко семейство е оградено с нисък електрически пастир, не за да не избяга, а за да се осигури спокойствието и личното пространство на животните.

Благодарение на дебелата им козина те не се нуждаят от масивни постройки за пренощуване – работа върши и навес с равен сух под. Основното за правилното развитие на това животно е движението, като дори може да се извеждат като стадо на паша по планинските поляни с билки. Така се хранят с жълъди, различни корени, кестени, плевели на растения и дори охлюви. Ако в близост има плитък водоем похапват земноводни и малки риби – като цяло всичко, което служи като храна за дивите свине.

Тези кротки животни могат да бъдат докоснати и погалени, докато пасат трева или хрупат диня без опасност от агресия. Толкова за разходката от мен – ще ви оставя да се поснимате с къдравите ни приятели, а след това – среща в SPA-то на хотела.

+7